Чувствали ли сте се някога така, сякаш живота е изгубил всичките си багри и около вас цари само мрак и сивота? Стояли ли сте пред прозореца с часове, взирайки се в нищото, очаквайки някого? Броели ли сте дъждовните капки, докато часовете са се нижели убийстевно бавно? Протягали ли сте ръце като просяк, молещ за капка обич, надявайки се, че някой ще поеме ръката ви в своята,  и ще бъде до вас завинаги? Струвало ли ви се е понякога, че живота е една безмилостна и жестока игра? Търсили ли сте пътища, за да избягате, когато единственото, което сте срещали са били стени, в които всички илюзии се разбиват? Мечтали ли сте някога да полетите високо, когато единственото което сте усещали е била болката от прекършените ви в решетката криле? Копняли ли сте някога за небесата, когато единственото което сте получавали е било окаляното им отражение в локвите? Сънували ли сте някога лятото,  когато навън е била вечна зима? Надявали ли сте се на писмо, за което знаете, че никога няма да пристигне? Чакали ли сте думи, които никога няма да бъдат изречени? Жадували ли сте някога за среща, когато край вас е отеквало едно безкрайно "Сбогом"? Копнели ли сте да се усмихвате, когато сълзите са засъхвали по лицата ви? Мислиле ли сте, че времето не лекува, а просто удължава мъките? Изглеждал ли ви е някога света като развалина, като купчина безполезни вещи? Мислили са ви някога за най-силният човек, когато всъщност сте по-крехки от цвете? Жадували ли сте някога само да бъдете прегърнати, седейки сами сякаш в нищото? Плакали ли сте някога истински без да скриете сълзите си? Молели ли сте се някога за ангел-хранител, когато дори не вярвате в чудеса .... Чувствали ли сте се някога самотни, наистина самотни? Ако не, то значи, че никога не сте обичали истински, и по-добре, защото болката наистина погубва!!!

П.С. Не е мое творение. Изключителни благодарности на moira_bg(тя си знае, коя е: Обичам те!)

strahotno e....no neka tazi bolka da ne pogubva ... a da bade jivotvorna.... saglasen li si s men...

съгласен съм и все пак, когато си стигнал до там тя те погубва вътрешно .... самата болка ..

ne netrqbva da te pogubva...ta tq te pravi jiv be 4ove4e..jiv

жив ако я намериш истинска, ако ли не те прави точно такъв ...

az govorq za istinskata..tooooooooo za drugata ima li smisal vaob6te da se komentira...iska6 da kaje6 ne6to izmamno i nespodeleno li.... tam ne me tarsi.... az tezi nespodelenite lubovi ne gi razbiram...ama hi4 ne gi razbiram.